Цветята на малката Ида Мария Джелебова | Първа самостоятелна изложба - галерия Сариев Пловдив 2006 г.| Галерия Кредо Бонум - София 2010 г.

Възможно ли е да се пресекат вкусовете на възрастна дама, любителка на операта с изрядно чисти бежови обувки и перлена огърлица и на сърдита студентка с раница, за която дори усмивката е кич, и вечер се приспива с фотографските етюди на Уиткин от моргата? Да, ако става дума за снимките на цветя на Мария Джелебова. Те с лекота работят в два, традиционно скарани естетически кода. На деликатно сантиментализираното съзерцание на природата, което води към мечтателност, носталгия по изтичащото време и бягство на пръсти от отговорностите на историята, подкрепено от приказния цитат в заглавието – “Цветята на малката Ида”.

Но заедно с това Мария съсредоточено влиза в натурата на цветята, докато връзките им с всекидневната представа се разхлабят и придобият някаква болезнена еротика от нечовешки произход, станат концептуален знак на неизобразимото, превърнат се в своеобразен “цветен бестиарий” на несъществуващи растителни видове – малката Ида е пораснала и е разбрала през смях и сълзи, че е пришълец от реалност, която другите нямат привилегията да обитават. Както, впрочем, и изисканата дама в младостта си щеше да е същата сърдита студентка, ако живеехме не в линеарното време на историята, а в цикличното време на природата. Стига, разбира се, да не се загледаш прекалено дълго в някое от цветята, че то постепенно да започне да ти прилича на Че Гевара.

Текст Георги Лозанов

Медия

MAMIYA RZ 67 PROFESSIONAL II
Mamiya sekor makro Z  f 140mm  1:4.5
Fujichrome Velvia 100F Professoinal
Limited edition 1/15 и 2/15 - Image 1 of 15 / 2 of 15
C Print on pearl photo satin paper 260 gr.
Size  80*97 / 80*80