Разговор в мрака Мария Джелебова | в процес на развитие | 2018 Г.~

Цикълът от фотографии със заглавие „Разговор в мрака“ върху който работя отдавна се състои от няколко серии с различен брой фотографии в серия. Целият цикъл е обединен от едно общо заглавие заимствано от разказ на любим мой писател Рюноске Акутагава. Една от сериите споделям в сайта. Останалите серии са в процес на финализиране и се надявам да приключа този проект до края на 2024 г.

Мария Джелебова

От обекта към субекта

За фотографията като че ли най-популярното определение е “улавяне на мига”. Фотографията е и автопортрет на снимащия, но може да бъде и “открадване” на образа на снимания и някакво особено разместване на персони.
Съществува и фотография на разиграване на сюжети, на възможни действия, които да разкрият скрития потенциал на снимания обект- понякога плашещ, понякога предупреждаващ, а може би сурово реалистичeн.
Мария Джелебова чрез подбрани предмети и действия спрямо тях ни разказва истории, притчи за екзестиалното ни съществуване и обществено битие, но и предупреждава за потенциално случване в зоната на манипулацията и конфликта.

Шахматни фигури

Портретът на нарцистично оглеждащи се в огледална повърхност шахматни фигури с режисираната си разхвърляност на паднали и изправени е портрет на игра, където победата и поражението са условни и засягат само суетата на играещия. Те са застинали като на снимка на театрална трупа, но носят стаена агресия. Но за Мария Джелебова тази застинала естетика е недостатъчна. Подпалването на фигурите разрушава привидността и те се превръщат в действителни горящи или обгорени жертви на войни, агресии, тлеещи въглени на човешките страсти. Мария снима житейска драма. Фигурите стават индивидуални или групови портрети на жени в черно, не на игрална дъска, а на земя, защото и разграфените полета на дъската са обгорени и няма вече ясни граници и зони-всички носят следите на пожара.Те са красиви в безцветността и съдбовни, защото вече са ненужни. Играта се материализира в реална жестокост, а фотографиите подсказват потенцията на разиграваните политики на полето на условната карта да станат съдбовна реалност.

Мария Джелебова във всичките си фотографии “изтръгва” всичко от своите обекти, прониква отвъд видимото, но и споделя предвижданията си. Тя не крие своята прицизност и безкомпромисност в откриването на скритите кодове, не страхува да покаже своята тревожност и уязвимост, но и честност..

Текст от Катрин Сариева