От Първия кадър до Финалния Мария Джелебова | Галерия 2019 Пловдив | 2023 г.

В спомена винаги нещо липсва!

При снимането на албума ( цикъл от серия фотографии) исках да постигна онази истина, която потвърждава категорията памет като стояща отвъд материалния свят, който обитаваме. Пластовете памет, натрупаните усещания, препредаващи се във времето (а понякога и отсъствието им), са част от хоризонтите на по- добрите светове, за които всяко изкуство се опитва да ,,говори“ на достъпен за човека ,,език“. Паметта сякаш изначално е призована да съхранява образи – някои от тях остават завинаги в съзнанието, други избледняват с времето. Това прави паметта подвижна и променлива, донякъде всеки път пресъздаваща наново нашето минало. В крайна сметка споменът е и една от малкото категории, която противостои на смъртта.

С времето се променя начинът, по който се вижда една история и начинът, по който може да се разкаже. Предифинират се визиите на един напълно личен свят, който се е разгръщал в даден исторически и културен контекст. Качеството на преживяванията е различно, когато спомените се преосмислят и се видят от дистанцията на времето. В този цикъл от фотографии основната тема е идентичността, паметта и връзката между малките индивидуални истории, спомените и истината за тях, настоящето и тяхното преосмисляне. Защото паметта е основно градиво на идентичността. Би било добре, когато си припомняме фрагменти от нашето минало, да си дадем сметка какво сме забравили и защо изплува в паметта ни. Защото често паметта е предопределена да затвори кръга на болката и травмите, като отгледа нови спомени по взаимност и братство.

Човекът е „археолог“ на собствените си спомени!

Редакция от Лора Динкова

Наименование на серията фотографии: